Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Традиционни празници и обичаи


Традиционната духовна култура на Странджа и района на Малко Търново е съчетание на българската празнична система като цяло с типично религиозните белези на обичаи и обреди. Това несъмнено е продиктувано от природните и климатични дадености, определящи стопанската дейност на населението, взаимодействието на човека с природата и околната среда.

Типично регионален е дошлият от езическата древност обичай нестинарство – танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена, който се практикува в село Българи на 3 юни – денят на светците по стар стил. Локално изразени са и пролетните младежки игри на филек, които имат социално-нормативна функция.

Съществува и ярко изразен култ към отделни светии, силно почитани в този край. Най-тачена в Странджа е Св. Марина, чийто празник се чества в разгара на лятото (17 юли, третият ден от т.нар. Горещници). Култовите места на светицата (както и на другите светци) представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво или няколко дървета, по които болните да окачват дрехи или част от тях. В някои райони център на комплекса е пещера (с. Сливарово, с. Стоилово), а водата, която капе от стените и свода й, е възприета за аязма. Пещерата край с. Сливарово представлява най-големият култов център на Св. Марина в Югоизточна Тракия. С нея е свързан архаичния ритуал да се оставят изработени от желязо или сребро умалени изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Обектът е привличал поклонници от всички селища на Странджа, та чак до Истанбул. Днес пещерата се намира зад граничните съоръжения и посещенията в нея са почти секнали.

Св. Константин и Св. Илия не са просто светци, в Странджа те са светóци (светци, в чийто обред има много тракийски реликти). Св.Илия (името му означава “крепост Господня”), е почитан като “брат” на Св.Марина, а в представите на народа е господар на гръмотевиците и светкавиците. Почти във всяко странджанско селище има негов параклис. В преклонението към светеца могат да се видят отгласи от соларния култ към Бога-Слънце. И досега в странджанските църкви има запазени икони, в които Св.Илия управлява впряга си с поводи от слънчеви лъчи, а под него поклонниците го поздравяват с вдигнати нагоре ръце, с отворени длани и разперени пръсти (най-разпространеният поздрав при упражняване на соларните култове).

Св. Константин и Св. Елена (римският император Константин Велики и неговата майка), патрони на нестинарството. В Странджа се честват на 3 юни (стар стил), когато е кулминацията на нестинарската обредност. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес.

Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които са били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да се обожествяват. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти, но само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.

Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите за тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор – посредник между двата свята и главен прорицател.

Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това  великата огнена мистерия пази притегателната си сила и до сега.

Южно от с. Граматиково, на около 6-7 км над р. Велека, в местността Влаховски дол, се намира Голямото аязмо – най-старото и тачено аязмо на Св. Св. Константин и Елена. Това е най-святото за нестинарите място. Наричат го Родината – мястото, откъдето са се разселили нестинарите, което било свещено за влизане в огън и на чиято поляна (хорище) са играли първите нестинари. Точно тук малката баба Злата, последната легендарна нестинарка на Странджа, за първи път влиза в огъня. Преди десетилетия хора от пет странджански села (Граматиково, Сливарово, Кондолово, Българи и Кости) тръгвали на нестинарско шествие в последната неделя през Костадинският месец (май), за да се съберат при Голямото аязмо. Стигали до него танцувайки, а пътя им на отиване никога не съвпадал с този на връщане – извършвали свещеното движение в кръг, обратно на слънчевото движение. Легенда разказва, че денят на шествието по мистериозен начин бил свързан с езическите времена – на същия ден ставало “откриването” на аязмите, т.е. свещените извори започвали да текат.

Св. Модест – Особено тачен в Странджа е честваният на 18 декември покровител на едрия и дребен добитък. Популярността му е лесно обяснима в планина, където основен поминък е било скотовъдството.

Св. Пантелеймон, тачен като лечител, също е на почит сред странджанци. Празнува се на 27 юли, а името му означава “всемилостив” - покровителства  пътниците и изпадналите в беда по път. Според народната вяра на този ден прелетните птици започват да се събират за дългия път на юг.

Последна актуализация на 11.09.2015