Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Притегателна сила през вековете

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в себе си следите от няколко цивилизации. На границата на два континента, от най-дълбока древност тя изпитва културното влияние на високоразвитите цивилизации от Мала Азия и Близкия Изток.

Към средата на 1-то хилядолетие пр.Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на Одриското царство. На север от тях били скирмиядите и нипсеите. Тините били най-войнствени от всички и най-опитни в нощни нападения. Племенното им название дава името на нос Тиниада (днес Инеада в Турция).

В последните два века пр.Хр. астите създават тук своя държава – Астейско царство със столица гр.Бизия (дн.гр.Визе в Турция). Тракийският град бил разположен, както повечето странджански крепости, върху висок и скалист хълм.

През ранножелязната епоха (ХІІ-VІ в. пр.Хр.) местното население изповядва религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у траките още през бронзовата епоха. Вярвали също в божествената същност на скалата, символ на мъжкото начало в Космоса, и на пещерата, като израз на женското начало, от чието сливане се зараждал светът. И до днес тази вяра е съхранена в малкотърновско – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи. Още в зората на християнството някои от тези светилища са превърнати в параклиси, други и сега се почитат като места за търсене на изцеление и пречистване.

Една от най-съществените особености в този регион е присъствието на мегалитната култура (мегалит – от гр. - ”голям камък”). Каменни гробници от времето на траките, познати с името долмени, са пръснати навсякъде из планината. Изградени са изцяло от огромни каменни плочи (3-3.5 м). Долмените в Странджа се строят в периода ХІІ-VІІ в. пр.Хр. След този период траките престават да изграждат долмени, но гробниците им от следващите векове запазват основните принципи на мегалитната архитектура.

Разкритите гробни съоръжения в м. Мишкова нива и Водицата край Малко Търново, Тумбите южно от Звездец са пример за съхранения мегалитен характер на този вид съоръжения чак до ІІ-ІІІ в. сл.Хр. Траките отдавна престанали да издигат долмени, но продължават да погребват мъртвите си в долменоподобни гробници, правоъгълни по форма и изградени от големи каменни плочи. Разкритите край селата Заберново и Евренозово долменни комплекси продължават да функционират като “градове на мъртвите” през елинистическата и римската епохи.

Местните хора вярват, че в долмените живеели змейове, поради което ги наричат “змеюви дупки” и “змеюви къщи”. Поначало представата за змея в Странджа е антропоморфна, т.е. той е много силен млад мъж, който може да бъде разпознат, че е змей, единствено по крилцата под мишниците му, ако си съблече ризата. Тук, в този район, са фиксирани песните за кражбата на девойката от змей и е документирана епическата песен за змея Периян, който краде Св. Марина. Кражбата обаче не е от любов, както се казва в песента, а за да прислужва Марина на гостите му, т.е. фиксира се образа на жрицата. Коренът “пер” означава бог, скала, камък. Фолклоризацията на този индо-ирано-тракийски корен за върховното ураническо скално божество тук е запазен в образ на змей, който идва да краде жрицата си, в случая наречена Св. Марина.

В Странджа са запазени най-древния тип храмове и олтари, такива, каквито са били преди появата на каменната архитектура в Елада. Там, с образуването на полисите, започва и градежът на каменните храмове. Преди това те са дървени и имат открити олтари. Всъщност в Странджа и до ден днешен може да се види този тип конструкции – т.нар. одърчета – дървени олтарни конструкции, ориентирани по четирите посоки на света. Издигат се до свещени извори, аязми (извори, посветени на светец, за които се вярва, че имат лечебни свойства), най-често над водата, която изтича от извора, а ако теренът не позволява – в близост до него. Конструкцията им представлява четириъгълна платформа, която стои над земята върху четири колони или е полица на две дървени колонки. По правило на южната страна на платформата е направена полица (столнина), върху която се поставят иконите, залепват се запалени свещи, подреждат се дарствените хлябове и кърпи. На столнините има дупки, в които са поставяни дръжките на иконите, за да стоят изправени (заради тези дръжки иконите се наричат “опашати”). На одърчета, които са издигани или поправяни през последните години, столнината е изместена според християнското изискване на източната страна на конструкцията.



Последна актуализация на 11.09.2015