Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Бръшлян
Типична Странджанска къща
Типична Странджанска къща

Село Бръшлян се намира на 15 км северозападно от гр. Малко Търново и 64 км от гр. Бургас, на 240 м.н.в. Сгушило се е сред китна котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В района се намират митичните поляни, обрасли с росен, свързани с поверието за чудодейната му целебна сила през определено време от годината.

Сегашното селище датира от края на ХVІІ и началото ХVІІІ век. Преди това хората били пръснати в няколко колибарски селища – Живак, Селище, Юрта и др. Поради зачестилите нападения от черкези, татари и турци, решават да се обединят и се заселят на едно място. Избрали сегашното му местоположение, защото било естествено защитено от ограждащите го височини и имало естествени водоизточници.

Старото име на селото е Сърмашик, а настоящото е негов буквален превод. Под името Сърмашик селището се споменава в турските регистри от втората половина на ХVІІ век, в данъчния регистър на кааза (окръг) Анхиало(дн.Поморие). През ХІХ век селото е голям скотовъден център.

Село Бръшлян има героично историческо минало в годините на турското робство. Бръшлянци дават жертви както при Хетерията (Гръцкото национално-освободително движение през 1821г.), така и по време на Преображенското въстание (1903 г.). Тук е арената на знаменитата “Сърмашишка афера”, в която са дадени първите жертви на въстанието. На 2 април 1903 г., обградени от турски аскер в Балювата къща (дн. архитектурен и исторически паметник), загиват войводата на четата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Селото и героите са прославени в песента, превърнала се в химн на Странджа – “Ясен месец веч изгрява”. Автор на текста е войводата на Лозенградския район Яни Попов.

През 1982 г. Селото е обявено за архитектурен резерват. 76 от къщите в него са паметници на културата и са типични представители на странджанската архитектура от ХVІІІ и ХІХ век.

И тук древните обитатели на планината – траките, са оставили следи. В околностите на селото има долмени, могилни некрополи и останки от антично селище. Счита се, че в Бръшлян са били светилищата на бога на плодородието и виното Дионис, почитан от траките, и на гръмовержеца Зевс. Мястото, на което в края на ХVІІ век е издигната църквата “Св. Димитър”, в древността е било тракийско светилище.

Възрастните хора помнят и разказват как в местността Борилото е бил единственият извор на село Бръшлян и как жителите му са идвали с харкуми (бакъри) за вода. Малкото кладенче, скътано в красиво и прохладно място между 160 бука, е възстановено и щедро предлага прохлада с леденостудената си вода.

Празникът на с. Бръшлян се отбелязва в деня на Св. Пантелей (9 август).

Интересни обекти за посещение:

• Църква “Св. Димитър”, представител на предвъзрожденската култова архитектура
• Реставрирано килийно училище (1872 г.)
• Етнографска сбирка
• Музей на открито на традиционното земеделие от епохата на Възраждането
• Параклис “Св. Пантелеймон” - построен през 1875 г., намира се източно от селото; възстановен през 1996 г.
• Параклис “Св. Лефтера” (Св. Марина) – наричан от местните “малката църквичка”.
• Параклис “Св. Петка” – в миналото там е имало малка църква. Местните вярват, че и калта при аязмото е лечебна.
• Туристически заслони в м. Двата вриса и м. Борилото

Църквата “Св. Димитър”, с килийното училище
Църквата “Св. Димитър”, с килийното училище
Последна актуализация на 11.09.2015