Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Къщите в Стоилово

В селото е имало много дървени къщи, но днес са запазени само няколко. Две от тях - на Кера Стаматова и на Илия Карамбашев – показват типичното решение на приземната талпена къща. Двете помещения – къща и тъмно помещение, са ниски, наредени едно зад друго, а пред тясното лице покривът е издължен и се получава открит чардак. В къщата на Илия Карамбашев чардакът е преграден и се оформя още една малка стая (кума). Отличителен белег на тези ранни къщи е голямата стая с пристенно огнище и появата на стобор.

Къщите на Костадин Костадинов, Тодор Боримечков и Петър Маринчев показват следващ етап, при който приземието се издига значително нагоре, а това от своя страна налага изграждането на дървена стълба и на стобор. Помещенията са наредени едно зад друго: малка къща (кума) – голяма (средна) къща – вътрешна къща (тъмно помещение). Характерен белег на стоиловската къща е появата на еркери. Освен стобора, навън от обема на приземието излиза малката къща, подпряна от къси наклонени конзоли.

Външният образ на двуетажната къща приема нови форми. Фасадите стават по-разнообразни, с еркерни акценти, големи стрехи и зидани комини. Всичко това показва как приземната предвъзрожденска къща в Стоилово става възрожденска.

Интересен архитектурен паметник е къщата на Янаки Комунджоолу от началото на ХІХ в. Тя е една от най- големите къщи, строени тогава в Странджанския край от майстор, дошъл специално от Цариград. Двуетажна, тя имала четири жилищни помещения,  украсени с богата резба по таваните, снабдена с големи огнища, долапи, салон и няколко второстепенни помещения в етажа, между които и хамбар.

За архитектурен паметник е обявена и църквата “Свети Илия”. Тук са едни от най–старите олтарни двери, които датират вероятно от ХVІІ в. Те имат правоъгълна форма с дъговиден завършек и въжевидна полуколонка в горния край, завършваща с кръст. Това е единственият резбован елемент на дверите, чиито крила са запълнени с живописните фигури на Богородица и Ангела на Благовещението.

Последна актуализация на 11.09.2015