Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Странджанската архитектура

Отдалечени от големите центрове и главните пътища, селищата в Странджа преживяват по-спокойни дни през време на робството. Поради това в този район по-трайно се запазват народните традиции както в бита, така и в строителството.

Дървената къща в Странджа е обособена в една от най-големите териториални групи в България и е систематизирана в три характерни типологични групи:

  • западностранджанска – с ъглово огнище (Горно и Долно Ябълково, Желязково, Тагарево, Богданово, Факия)
  • средностранджанска  - с пристенно огнище (Стоилово, Бръшлян, Визица, Бяла вода, Звездец Граматиково, Кондолово, Малко Търново)
  • източностранджанска – с комбиниран план (Кости, Бродилово, Ахтопол).

Най-ранната жилищна сграда в Странджа е приземната къща, изградена с талпени дъбови стени върху каменни основи. Датира се от началото на ХVІІ до края на ХVІІІ век.  Къщата се състои от една стая, в която се влиза през ниска врата. Огнището се поставя на стената до вратата или на външния ъгъл. То има широк комин, който излиза над покрива, така че през него освен светлина, в къщата прониквали дъжд и сняг. По-късно за осветяване на стаята в талпите били изрязвани малки триъгълни или правоъгълни прорези. Допълнителна топлина в помещението идвала от домашните животни, които били в приземието под стаята, а ако къщата е без приземие, били приютявани в самата стая.

Когато в семейството се появяла новобрачна двойка, върху някоя от гредите се замятала черга, за да се получи още едно помещение. По-късно това място започнало да се прегражда с дъски.

Външният облик на приземната къща представлява ниска талпена сграда без отвори, с един навес в предната част, широк похлупен покрив и голям каменен комин, извисен над него.

Западно и Средностранджанската къщи са дървени, с каменни основи или каменно приземие и дървен етаж. Стените, подовете и таванските гредореди и покривите се изпълняват от дъбов материал. Основен композиционен елемент на тези къщи е голямата къща (стая) с тъмно помещение (хамбар).

Обединяващ белег на Средната и Западната странджански къщи е издължената планова схема – всички помещения са наредени едно зад друго в дълбочина, като в стаите се влиза от една в друга.

Двуетажната странджанска къща с издължен план се появява в ранната си форма поради наклона на терена. Влизането на етажа става от самия терен или чрез дървена открита стълба. Приземието е каменно, а етажът е с талпени стени. В ранните приземни къщи подовете между двата етажа не са уплътнявани, за да може в стаята да прониква топлината от обора. По-късно тя получава изолация чрез измазване на стените и подовете, чрез поставяне на преддверие и околовръстен коридор, а коминът получавал специален капак, с който се затварял при лошо време.

Интериорът на къщите е беден. Подовете и стените са измазани, гредоредите са открити. Рядко се срещат дървени пейки, дървени закачалки, примитивни полици, козяци, черги, медни и калайдисани съдове. Художествена украса се среща при оформянето на горния праг и на вратите.

Най-значителният архитектурен елемент е огнището, което е изградено от камък, в основата си широко до 2 метра и дълбоко до 1 метър. То се стеснява във височина, като приема формата на пресечена пирамида. На една от вътрешните стени се изгражда пещ с яйцевидна форма.

Външният образ на Западно и Средностранджанските къщи е скромен е непретенциозен. Двуетажната къща има по-разнообразна фасада, раздвижена от еркерите на стоборите и стаите, от откритата стълба и одъра.

В Малко Търново все още се срещат дървени къщи, които говорят за далечното минало на странджанския край. Къщите на Васил Кърджев и Ирина Лютова илюстрират двуетажната къща  с характерна издължена планова схема и пристенно огнище. Външната стълба отвежда в тесен пруст и в първото помещение на малката къща. Зад нея е голямата къща с пристенно огнище и долап, а най-накрая се намира тъмното помещение.

Последна актуализация на 11.09.2015